Червеноопашка
(Phoenicurus ochruros)
Червеноопашката е вид, който е пример как дивата природа се променя под въздействието на човека. Птичката е голяма колкото врабче. Главата, шията, гушата и гърдите на мъжкия са черни. Коремът става постепенно по-светъл, а в задната си част е бял. Гърбът е сивопепеляв. Двете средни опашни пера са кафяви, а останалите и надопашната част са ръждиви. По крилата има по едно бяло петно. Горната страна на тялото на женската е тъмнокафява, а отдолу по-светла. Младите екземпляри имат също тъмнокафява окраска, но са изпъстрени с вълнообразни линии. Крилата са без бели петна.
Домашната червеноопашка е прелетна птица. Долита през март-април и отлита през септември-октомври. Зимува в Средиземноморието. Среща се предимно в планините, най-често над горната граница на иглолистната гора. Обитава алпийски терени, проломи, дефилета, каменисти и карстови райони и други открити места.
Гнездовият период започва през април. Гнезди в дупки под камъни, във входове на пещери, в зидове и под покриви на постройки. Гнездото си прави от трева и коренчета и го застила с косми и перца.
Домашната червеноопашка се храни с нежни насекоми, бедни на хитин, и с техните ларви, с паячета, с мокрици и по-рядко с дребни семена на треви. Тази птица е приспособена към скалисти местообитания, но през последните десетилетия все по-често се наблюдава в „човешките” владения – вилни селища, курорти, дори в градовете, където избягва конкуренцията на себеподобните си. Няма приемлива теория защо някои птици свикват по-лесно с човека, „синантропизират” се. Защо в нашите села срещаме белият, а не черният щъркел? Може би, просто предпочита по-лесния живот, като нас!