Екопътека "Очарованието на торфището"

Екопътека 'Очарованието на торфището' Торфищата са една от най-интересните влажни зони. Може би „торфище” не звучи много вълнуващо, но то е част от дългия път на превръщането на езерото в гора. Има два начина за образуването му. При първия повърхността на езерото обраства напълно със сфагнови мъхове (терестриализация), а при втория мъховете напълно завземат сухоземен участък и пречат на отичането на водите. С времето и в двата вида торфища се натрупва голямо количество торф – специфичен субстрат с киселинна реакция.

Торфищата са убежище за растителен и животински свят, адаптиран към специфични фактори на средата – малко хранителни вещества, заблатен терен, киселинни води. Подобни странни същества са насекомоядните растения, каквото е балканската петлюга. Нея ще видите по маршрута. Листата й са снабдени със специални жлези, които отделят лепкав секрет и „залавят” насекомите в капана си.

При движение по повърхността на торфището, сякаш стъпвате върху „жив килим” от мъх. Той се състои от два слоя – плитък повърхностен слой, през който водата тече сравнително бързо и плътен аморфен слой от торф, наречен калотерм. Предпазван от повърхностния слой, калотермът запазва условията на средата удивително постоянни и неподвластни на постоянно променящия се външен свят. Торфищата поемат значителни количества от водата на обилните дъждове и на снеготопенето и така предотвратяват наводненията в по-ниските части.

Районът на община Белица е едно от малкото места в България, където можете не само да научите много неща за торфа, но и да го „преживеете”.

Екопътека 'Очарованието на торфището'

За да стигнете от курорта "Семково" до Сухото езеро са Ви необходими 2 часа и 40 минути. Маршрутът поема по черен път от комплекс "Семково" през гора от бял бор и смърч, минава покрай хижа "Семково" надясно през Уплашената чешма и стига до маркирана туристическа пътека за Сухото езеро. Чешмата е наречена така, понеже преди десетина години местен човек видял там мечка и много се изплашил. След местността "Бранището" започва стара гора от бяла мура. После се минава през поляни, обрасли с клек, и през високопланински пасища, които са непосредствено преди самото Сухо езеро. Макар и наречено Сухо, езерото не пресъхва през лятото. Разположено е на 2 045 м. на циркусен праг. Дълго е 175 м., широко 125 м., а водната му повърхност е с площ 21,9 дка.

Вижте картата в Google Maps

По-интересните дървесни видове, които ще срещнете по пътя си до Сухото езеро са: смърч, бял бор, бяла мура, клек. По високопланинските поляни растат дребни, но красиви цветя като планинската камбанка, дребнолюспестия карамфил, карпатския спореж, рилската жълтица, ниската жълтуга, българската горчивка, а от орхидеите - чернушка и комароцветна гимнадения. Торфищата със своите специфични условия са местообитание на редица стенотопни животни като паяците от род Pardosa и Pirata.

В Закона за биоразнообразието са включени само 12 вида насекоми, а в тази част на Южна Рила се срещат 4 от тях: голям бегач (Procerus gigas), червена горска мравка (Formica rufa), аполонова пеперуда (Parnassius Apollo), родопска огневка (Erebia rhodopensis).

Територията на маршрута обхваща „пъстървовата” зона на реките. Районът е сравнително беден на земноводни и особено на влечуги - общо само 19 таксона. Четири от срещащите се видове са реликти – усойница, живороден гущер, планинска водна жаба, алпийски тритон.

От векове хората използват торфа и сфагновите мъхове заради антибактериалните им свойства. В миналото моряците често вземали със себе си в дългите пътешествия торфищна вода, тъй като тя оставала прясна за много по-дълго време от обикновената. По време на Първата световна война за превръзка на рани се използвал основно сушен мъх. Днес градинарите ценят сфагновия торф заради устойчивостта му на разлагане и способността му да неутрализира миризми. Тези свойства се обясняват с почти пълната липса на бактерии в сфагновите торфища, резултат от поглъщането на металните катиони и аминокиселини от сфагнана – вещество, подобно на пеницилина, което се съдържа в клетъчната стена на мъха.