Екопътека "Храмът на вечността"

Екопътека 'Храмът на вечността' В продължение на милиони години Природата е творила дивния и неповторим горски свят. Свят, в който си дават среща букът, обикновената ела, бялата мура, смърчът, горунът и благунът. Свят, в който се раждат и умират много създания разнообразни по вид, по размери и по форма растения, фантастични безгръбначни. Свят, благодарение на който се появяват и оцеляват гръбначните - от рибите, през земноводните, влечугите и птиците, до нас - бозайниците. Без горите нямаше да има достатъчно кислород във въздуха, за да можем да се движим, да мислим, въобще – да съществуваме. И не само ние – хората, а всички днешни обитатели на Земята!

По маршрута на eкопътека "Храмът на вечността" се редуват различните горски съобщества. Тук са представени и топлолюбивите широколистни дъбове и влаголюбивият бук, и предпочитащите по-хладен климат обитатели на северните ширини смърч и ела. Тук са едни от най-красивите и запазени гори от бяла мура – дърво, срещащо се само на Балканския полуостров.

Екопътеката дава уникалния шанс да се докоснете до напечената от слънцето и ухаеща на смола пазва на иглолистната гора и да се насладите на хладния усой на бука с дъх на влажен мъх. Ще видите разликата между бореалните иглолистни гори – горите на студените климатични пояси, и горите, повлияни от топлите средиземноморски ветрове, нахлуващи по течението на река Места. Ще видите и сравнително запазени, и доста повлияни, дори напълно създадени от Човека гори, ще разберете каква е разликата между тях, като сравните обитателите им.

Екопътека 'Храмът на вечността'

Маршрутът се обхожда за 3 часа и 30 минути. От комплекс "Семково" по черен горски път се тръгва през смърчова гора. Тук освен смърчът може да се види красивият пурпурен пренантес, също една от двадесетината български орхидеи – дланокоремникът, както и цветовете на брястолистното орехче и на ендемичното родопско крайснежно звънче.

Вижте картата в Google Maps

В местността "Васьовец" маршрутът излиза на горска поляна с разнообразни лечебни растения – билки: балкански зановец, жълт кантарион, риган, сребристо прозорче, обикновена луличка, див морков и др. Разпознаването и събирането на билки изисква предварителна подготовка и спазване на някои основни условия и правила.

Към местността "Сухо село" масово се срещат осилест карамфил, звездан, прасковолистна камбанка, зайчина, ливадна метлична и обикновена вратига. Потоците са обрасли с бяла елша, а покрай тях с големите жълти цветове се откроява чернокосът. Там могат да се видят балканската паламида, блатнякът и шапичето. Покрай самия път се наблюдават целолистното червеноглавче, едностранната камбанка, тънколистната лайкучка, жълтата какула, трицветната теменуга, същинското еньовче и др.

От местността "Сухо село" маршрутът продължава в посока "Кривата ела" през бялборова гора с черна и червена боровинка. Единично се срещат едностранната мурава, едноцветникът, пълзящото срещниче, еловият лопен и др.

Територията на маршрута обхваща „пъстървовата” и „мряновата” зони на реките, където в отбелязаните за риболов места и през разрешените сезони може да прекарате прекрасни часове, отдадени на любимия спорт.

Еко-маршрутът е много благодатен за наблюдаване на различните видове птици, обитаващи горските екосистеми. По-интересните птици, които ще срещнем по този маршрут, са: белогуш дрозд, сокерица, червеногърба сварчка, сива овесарка, жълта овесарка.

Разбира се гората е ценен ресурс – следите от интензивното му ползване в недалечното минало още личат. Модерните общества не ценят много благата, които гората осигурява – нейната важна функция да пречиства въздуха, да гарантира питейна вода, да предотвратява наводненията, да спира ерозията. Въобще, да осигурява висок жизнен стандарт за нас и поколенията след нас.

Помислете, струва ли си да рушим този храм на вечността, да се лишим от неговата сянка, да прогоним птиците, да пресушим изворите му? Ще можем ли да го заменим с нещо и да го откупим от бъдещите поколения?