360° Белица | Белица | Форумът на Белица | Семково | Исторически музей | Галерия | Белица.com | Парк за мечки | Читалище | Каталог | ||
Фолклорни празници в БелицаПразниците в Белица, които са свързани със ортодоксалния християнски календар, крият древни традиции и ритуални практики, които са на изчезване в днешно време, но все пак носят следите на древна култура, оцеляла през вековете и историческите превратности. Сурва - 1 януари На Сурва момчета ходят по къщите да сурвакат хората с дрянови пръчки за здраве. Домакините от своя страна ги даряват със сушени плодове, орехи, пуканки, кулачета (ритуални кръгли хлебчета с дупка в средата, като геврек). Атанасовден - 18 януари Предния ден 13-15 годишните момичета, а в по-старо време момите за женене, си правели пера – китки с цвете моловка (мушкато). Събирали и пера от кокошарниците, от кокошките и ги боядисвали различни цветове. Момите правели пера за себе си и за по-малките момичета. Че и челеметата (ергените, момчетата) им ги взимали там на люлките. На другия ден момите се пременят с фустани и си слагат перото на главата или го зашиват на фустанчето, винаги от лявата страна. Момите в по-старо време са си правели перата от четина на диви прасета и варак (златен лист) или лъскави книжки – станиол. 3-4 перца (косъмчета от четината) нареждали в кръгче, направено от станиолчето, а отдолу слагали восък, за да не се размърдва, да се фиксира, китката. Тодоровден – подвижен празник, първата събота от Великите пости В Белица имало много коне и магарета. На този ден ергените се качвали на конете и отивали на поляната, където се прави съборът на деня на Св. Богородица – долу при гарата. Там си носели храна (нещо постно), хапвали и се надбягвали. Четирсто – Св. 40 мъченика - 22 март На този ден жените не са решели косите си, не са влачили конци, за да не върви змията след тях. Вярвало се, че във всяка къща има змия, която пази къщата. На Четирсто змиите излизали като се затопли, а есента се прибирали обратно. Лазаровден – подвижен празник, седмица преди Великден, съботата преди Цветница. На Лазаровден ходели цинка по къщите да пеят и играят. Лазаруването, което е един от основните момински посветителни ритуали в по-голямата част от територията на България, не е характерно за местното население на Белица. Неговите функции са разпределени по друг начин в местния празничен календар, най- вече между Атанасовден и Гергьовден. Великден На първия ден на Великден правели голямо хоро на орището (площада) с гайди или със зурни, с тъпани. От време на време жените пеели на хоро. Когато хорото се играело на песен, една група жени пеела в едната част на хороводната (танцовата) верига, а друга група певици й отпявала (отговаряла) като ехо от друга част на хороводната верига. На втория ден на Великден мъже и ергени ходели с писани каруци на параклиса в местността Св. Никола. Там ядели, пиели и играели мъжки хора. На третия ден на Великден ходели в местността Варвара. Там имало извор с гореща вода, където се къпели. Може би там се е правел и събор. Гергьовден - 6 май Вечерта срещу Гергьовден момите правели по махали трендафил. Където имало трендафил в градината, слагали белези – китка цвете и здравец, вързани с червен конец. Към китката, за белег, всяка мома слагала свой пръстен, гривна или гребенче, за да си я разпознае по време на ритуала. Китките слагали в пръстен кюп (глинен съд) или в бакърче с вода, за да пренощуват те под трендафила. На сутринта момите се събирали, вадели китките една по една и с песен наричали коя за какъв ще се ожени. Която познае китката си, я взима. Като свърши обредът, слагали водата от съдовете на кравите, да я пият за здраве и да раждат. В Белица патронът на църквата е Св. Георги. На този ден се прави курбан в църковния двор. На Спасовден жените варели пшеница с мляко и захар и раздавали по съседите за душите на починалите си близки. Пеперуда Прави се при засушаване. Когато се засуши, избирали сираче - до десет годишно момиченце, за Пеперуда. От билката дебелица (увивно растение) навивали венче на главата му. От това венче надолу пускали листа да покрият цялото му тяло. Ходели по къщите, където пеперудата играела – подскачала. С ръце не мърдала, защото цялата била увита в дебелица. Еньовден - 24 юни Моми и жени ходели рано сутрин, преди изгрев слънце, да берат билки – еньовче, бял равнец, мащерка и други. Вярвало се, че на този ден билките са най-лековити. От белия равнец виели венци, които слагали на портите на къщите. Вечер, когато говедарите приберели добитъка, всеки стопанин слагал венец на кравата си. С дебелика обвивали ведрото, в което издоявали овците на Гергьовден. След това отбивали агнетата. Илинден - 20 юли На Илинден правели събор. Св. Богородица - 15 август Традиция е на Богородица да се прави голям събор. Идвали хора и от околните села – Краище, Бабяк, Дагоново, Якоруда. До местността ходели с каруци. Жените вадели от сандъците нови шарени вълнени черги, за да постелят каруците. Като свършел празникът, те прибирали, сгъвали чергите и ги вдигали в сандъците за другия празник. Има сведение за писана каруца – на зелен фон били изрисувани цветя и лозови клонки с листа. Но вероятно това е било по-скоро изключение, защото до ден днешен каруците, които се ползват не са писани, а и повечето хора нямат спомен за писани каруци. Има обаче ярки спомени за украсата на конете, които теглели каруците, дори и у младото поколение. Конете на каруцата били украсявани с пискюли от червена прежда – вълнена китка, като мартеница. Наричали я букла на коня. Червеното било против уроки, даже в китката слагали и чесън. На конете слагали и гердан, който някога бил и със звънчета. Шарили са и юздите. Спомнят си за Бай Георги, който за Гергьовден си шарел с бои сбруята на коня. Димитровден - 26 октомври В по-старо време от Димитровден започвали неделните хора. Св. Варвара - 4 декември Срещу св. Варвара празнично облечени момчета, около 15-16 годишни, ставали рано (3 ч. през нощта). Всяко взимало тояга и събрани на групи, момчетата обикаляли по къщите – всяка група обикаляла своята махала. Момчетата биели с тоягите по портите и от порта на порта събуждали майките и децата. Като удряли по портите, викали „Айде ставайте да варите царевина” или „Света Варвара рука (вика) да навалиме (напалиме) огиня (огъня)”. Викат и бегат до следващата порта. Обичаят се правел за здраве и за плодородие – да набъбне, да се роди, затова се раздава варено зърно. Св. Никола - 6 декември На св. Никола изкарвали тъпани и зурни и правели хоро. След църква жените ходели на параклиса на св. Никола. Там палели свещи и раздавали за здраве хляб, сирене, църквенски боб, приготвен по специална рецепта, шупла (тесто с извара) и ябълки.
В селата около Белица живее предимно население, изповядващо исляма. За тях най-типични са двата основни празника Рамазан Байрам и Курбан Байрам. На големите празници християнско и мюсюлманско население празнували заедно, независимо от разликата в религията. Курбанът - ритуално жертвопринесено животно, се споделял от всички. Днес, фолклорните песни и танци в Белица се поддържат главно от самодейните състави към местното читалище. Техните концерти са неразделна част от съвременните празници. Правят се опити за съживяване на някои традиции и ритуални практики. Наред с това на съответния празник населението все още посещава параклисите около Белица, изградени на свещени за територията места. |
аа
|
|
Знаете ли, че Белица е Отлична туристическа дестинация за 2009г.? |
||
Warning: include(counter.html) [function.include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/belitsa/public_html/ecotourismbelitsa.com/footer.php on line 13 Warning: include() [function.include]: Failed opening 'counter.html' for inclusion (include_path='.:/opt/cpanel/ea-php53/root/usr/share/pear:/opt/cpanel/ea-php53/root/usr/share/php') in /home/belitsa/public_html/ecotourismbelitsa.com/footer.php on line 13 |
За Белица | Транспорт | История | Семково | Пешеходен туризъм | Хоби туризъм | Настаняване | Всички права запазени! |