Дива коза
Дивата коза се отличава с червеникаво-кафява козина, която през зимата става тъмно кафява. Оцветяването на муцуната е черно-бяло, а по целия гръб има характерна черна ивица. И двата пола имат рога. При мъжките те са по-големи и силно извити, върхът им е насочен надолу, за разлика от женските, при които той най-често е обърнат назад. Стъпките са успоредни при спокойно ходене, а при бягане върховете им са раздалечени.
Дивата коза е активна през деня, катери се по скалите и, разбира се, скача много добре. При опасност мъжките издават свирещи звуци, а женските и малките общуват помежду си чрез блеене – точно като домашните кози. В късната есен се провеждат турнирите за овладяване на женските. Мъжките застават странично един на друг и се опитват да се сплашат, кратките периоди на сблъскване с рога се редуват с гонитба по скалите. Мъжките привличат женските със силната си мускусна миризма.
Дивата коза е митологично животно във вярванията на много народи. Най-известен разбира се е митът за козата Амалтея, грижила се за изхранването на малкия Зевс. Козата отивала при детето в пещерата и от рогата й потичали всички земни блага. От този мит води началото си и изразът “рог на изобилието”.
Тракийските светилища в общ.Белица
Всички права запазени!
Община Белица
