Лещарка
(Bonasa bonasia)
В северните региони лещарката се среща в равнините, но в България, както и глухарят, тя обитава по-високите планински местообитания, така наречените рефугиуми – места, в които са се запазили условията на по-студения климат от минали геологични времена. За разлика от глухаря, лещарката е моногамна птица. Тя е много потайна и трудно ще я видите, ако това не е специално Вашата цел. Трябва да се спазва изключителна тишина. За разлика от глухаря, предпочитащ чистите иглолистни гори, лещарката обитава смесени гори. Подобно на глухаря, и лещарката зимува през студените зимни нощи, заровена в снега. При това тя прави дълъг "тунел" в дебелата снежна покривка. Лещарката е доста по-дребна от глухаря, максималното й тегло достига докъм 580 г. Обитава иглолистни гори, но обича и райони, в които растат брези и иви. Често се заселва във влажни и усойни местности, близо до реки и дерета.
В България лещарката се среща рядко в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Храни се с реси на брези и елша, пъпки и плодове на различни дървета и храсти. Гнездото на лещарката представлява малка ямичка, изровена под някой храст, дърво, в мъх или в гнила дървесина и е постлано с треви, листа, а понякога и с малки пръчици. В него женската снася 6-15 жълто-кафяви яйца, които измътва след около 3 седмици.