Завладяваща е легендата, поясняваща етимологията на името на гр. Белица. Едно време Ица, най-хубавата девойка на селото, поради което всички я наричали Бела Ица, била подгонена от турски аскер. Тя предпочела смъртта и се хвърлила от стръмните канари в придошлите води на реката. Оттогава селото, славейки героизма на красавицата, се нарича Белица.

Територията на общината е богата на паметници на древни култури и цивилизации. Най-ранните следи от живот са открити в местността Равен, където е установено раннонеолитно селище. От времето на траките са известни високопланинските светилища в м. Бабячка чука при с. Бабяк и в м. Тевницко, северно от гр. Белица. В м. Беличка чука е изследвана тракийска надгробна могила. В нея е намерен запазен до наши дни дървен саркофаг. Саркофагът, покрит със слой от глинеста почва и камъни, се е съхранил над 2 500 години.

Бурна и изпълнена с превратности е историята на гр. Белица. Името Беличе се споменава за първи път през 1576 г в турски данъчни документи. През 17 век две съседни села, Беличе и Баля, се обединяват и образуват едно селище, днешния град Белица. През 1666 г. селото е опожарено до основи от турски аскер. Част от населението е принудено да приеме исляма, а друга част се спасява, скривайки се в планината.

Беличани били будни и ученолюбиви хора, за което свидетелства съществуващото още в началото на 18 век килийно училище. Белица се включва в освободителните борби на българското население срещу турското господство. Създадена е революционна организация. Опълченци от селото участват в руско-турската война през 1877/78 г, но дългоочакваната свобода за Белица така и не настъпва. Беличани не са сломени и продължават борбата. Те активно се включват в Креснеско-Разложкото въстание. Голяма част от въстаниците са или затворени, или принудени да напуснат селото, но отново жителите на Белица се сражават в Илинденско-Преображенското въстание. За назидание Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 души и са убити повече от 120 мъже, жени и деца. Едва през 1912 г, в резултат на Балканската война, Белица получава свободата си.

Но без съмнение, една от най-важните институции в живота на гражданите на Белица е читалището. То е основано през 1885 г. от опълченци, завърнали се от освободителната за България руско-турска война. Те донесли със себе си от свободна България и от Русия книги. Читалищните дейци просвещавали беличани, пробуждали родолюбието им, подтиквали ги към освободителна борба. Турските власти затворили читалището, но хората съхранили негово богатство – книгите. През 1908 г. дейността на читалището е възстановена. Оттогава и до днес мисията му е да документира местните традиции, да възпроизвежда беличкия фолклор. Библиотеките му са хранилища на знание, което всеки жител и посетител на града може да ползва. Към читалището функционира Исторически музей, в който са експонирани намерените на територията на региона ценни находки, свидетелстващи за отминали епохи и култури. Богата етнографска колекция осветлява характерната за края традиционна култура. Постоянно действа изложба-базар с изделия, дело на местните занаятчии. Читалището е средището на културния живот на града, под неговия покрив се раждат новите идеи, оттук започват гражданските инициативи на жителите на Белица.