Маршрутът тръгва по коларски път от Центъра за реадаптация на танцуващите мечки, минава покрай Градинска река, отбива се надясно и поема нагоре, след което излиза в местността Торици. От там се връща обратно към Центъра по камионен път с кратки пресичания на завоите. Продължителността на маршрута е 2 часа и 15 минути. По него ще срещнете много дървесни и тревисти растения. На малките полянки покрай пътя растат същинското еньовче, обикновената пришница, черновърхът, звезданът, червената детелина, пъстрата зайчина, целолистното червеноглавче, обикновената луличка, белият равнец и др. Минавайки през гората, ще се натънете на бяла съсънка, лечебно великденче, лечебна иглика, пълзящо срещниче и др. Покрай пътя ще видите жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, камшикът, свиларката, осилестият карамфил, енчецът, зеленоцветният напръстник, пурпурният пренантес и др.

Да си зададем въпроса: „Защо земята не се покрива с растителни и животински остатъци?”. Отговорът е, че някой се храни с тях. Това са хилядите видове безгръбначни животни, които живеят скрити в листната постилка. Те използват този огромен ресурс и успяват да го преработят. Характерен пример е многоножката гломерис (Glomeris balcanica), балкански ендемит, както и другите представители на клас Diplopoda.

Територията на маршрута обхваща „пъстървовата” и „мряновата” зона на реките. Срещат се балканска пъстърва, лешанка, маришка мряна. Районът е сравнително беден на земноводни и особено на влечуги. Тук обитават водната змия, ливадният гущер, жълтокоремната бумка, а в по-ниските части голямата крастава жаба и нейната родственица – зелената крастава жаба. Тук можете да видите също и световно застрашената жаба дървесница.

Птичият клуб ще ви представи своите „пристрастени” към водата членове: водният кос, планинска стърчиопашка, козодоят.

Разходката край реката е повод да поговорим за Водата. Тя е създателка и пазителка на живота на Земята. Благодарение на нея ние оцеляваме. Тя е основната градивна единица на живата материя – от 50 до 90% от теглото на всяко същество е вода. От Рила извират три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров - Искър, Марица и Места.

Водата е море от символи. Тя е неотменно свързана с традициите на повечето народи. Българските вярвания също изобилстват с поверия за водата. В тях тя има плодоносна и очистителна сила, носи здраве.

В световен план обаче, водата изчезва. Трудно ни е да си представим, че повече от 70% от населението на Земята страда от недостиг на чиста вода и че 25 000 души на ден умират в резултат на лошо управление на водните ресурси. Ако водата на планетата се събираше в петлитрова кана, то количеството чиста вода щеше да се помести едва в една чаена лъжичка.

Днес на Земята няма повече или по-малко вода в сравнение с близкото минало. Но с увеличаване на броя на хората, които я ползват, тя се превръща в изключително остър проблем. Цената за осигуряване на чиста вода, дори и за най-големите късметлии, се повишава ежедневно. През последното столетие населението в света се е утроило, но ползването на вода се е увеличило шест пъти. Увеличаващото се замърсяване, намаляването на подземните води, нестабилният климат превръщат водата във все по-застрашен природен ресурс.

За да продължава Земята да блести със синята си светлина в безтегловния космическия мрак, от днес всички ние трябва да започнем да я пазим.

А сега, постойте и се полюбувайте на реката! Тя поема вибрациите и енергията на заобикалящия свят, тя ще отговори и на Вашите мисли и чувства.