Впечатляващ с достолепната си осанка, благородният елен е вторият по големина от европейските елени. При мъжките, наречени рогачи, дължината на тялото е средно 250 см, височината при холката е около 152 см, а средното тегло е 235 кг. Женските (кошути) са по-дребни.

През лятото козината на благородния елен е къса и червеникавокафява, през зимата потъмнява до сивокафява. Малките еленчета са с петниста козина и често лежат на земята, така че са много трудно забележими.

Вълкът, който в миналото е бил най-широко разпространеният хищник в Европа, днес е почти изцяло унищожен от хората. Следата му прилича на кучешката, но е по-продълговата. Дирята му е характерна - стъпка в стъпка. Известна е високата социална организация на вида. Глутниците се състоят от 5-7 животни, доминирани от основната двойка, и са строго териториални – обитават около 60 км2.

Вълкът е пластичен вид – може да живее навсякъде, където има достатъчно храна. Предшественик на домашните кучета, той вече обитава съвсем ограничени площи в Скандинавия, Испания и Италия. Дори е застрашен от претопяване, поради способността си да се кръстосва с кучетата и да дава плодовито потомство. У нас, както и на други места в Източна Европа, вълкът все още скита на воля. Броят на вълците в България е около 1 200 екземпляра.

Вълкът е традиционно тотемно животно, покровител на родове у прабългарите, включително и на ханския род Дуло. В негова чест са и Вълчите празници (3, 5, 7 или 9 дни), последният от които е посветен на водача на глутницата. За този ден е популярно и названието Вълча Богородица.

Мечката е най-едрият хищник от нашта фауна. Властелинът на планината ще познаете по следите от лапите му – задните приличат на човешките следи, но за разлика от тях имат ясно изразени нокти. Дължината им издава възрастта и големината на животното. Мъжките достигат тегло до 350 кг. Мечките живеят до 30 години. Обитават горите, но често посещават и планинските пасища. Зимният сън е мит – само бременните женски спят в студените зими. Мечките не създават постоянни семейства, но връзката на майката с малките е много силна. Мечката ражда малките си спейки, което не е толкова чудно, тъй като те са не по-големи от 400 грама. Затова пък често те са близнаци, понякога те са три, а много рядко броят им достига до пет мечета.

Мечката е зависима от местообитанието си – тя има нужда от покоя на дивите гори. Навсякъде, където гората е „опитомена” и разработена, мечката е отстъпила на цивилизацията. В наши дни България е една от малкото европейски страни, която все още се радва на своите мечки. Още по-важно е, че тук са съхранени последните представители на южноевропейските кафяви мечки – по-светли, по-дребни и по-малко агресивни от северните си роднини, от които се различават и генетично. Мечките у нас са около 800 и обитават основно Рило-Родопския масив и Средна Стара планина. Те представляват ядрото на Южноевропейската популация на вида.