Черен кълвач или въгленар
(Dryocopus martius)
Черният кълвач е най-големият кълвач, който се среща по българските земи. Гръбната страна на тялото на мъжкия е черна с метален блясък, а коремната - кафеникава. Челото, темето и тилът му са червени. Клюнът е бледорозов, по-тъмен към върха. Челото и темето на женската птица са черни, а само тилът й е червен. Оперението на младите екземпляри е по-светло, с кафеникав оттенък. Черният кълвач обитава стари иглолистни, смесени и широколистни гори. През зимата може да бъде наблюдаван и в обширните гори на равнините.
Размножителният период започва през април. Гнездовите двойки дълбаят хралупи по стари изсъхнали дървета. Хралупите понякога са дълбоки 50-60 см, с диаметър на отвора 10-12 см. Гнездото е без постелка.
Черният кълвач е полезна насекомоядна птица. Храната му е много разнообразна. През лятото той непрекъснато "прослушва" дърветата, като ги чука със силния си клюн и изважда от кората различни вредители: корояди, сечковци, листояди и техните ларви. През останалите сезони разнообразява храната си с различни семена на иглолистни и широколистни дървета.